Съвест
Ще мога ли да оцелея
във тази тягостна борба?
Или сърцето ми ще тлее,
като самотен въглен във жарта.
Съзнанието ми е още будно,
но от умора искам да крещя.
Надявам се и аз на чудо.
Да имам смелост да заспя.
Посях в живота толкоз тайни.
Какво ли ще изникне след това?
Или принцесата незнайна
ще ме обикне в самота.
Говоря тихо.
Но съкровена, имам си мечта.
Да си остана нещо много тленно.
А, даже съвестта ми спря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
