Ще мога ли да оцелея
във тази тягостна борба?
Или сърцето ми ще тлее,
като самотен въглен във жарта.
Съзнанието ми е още будно,
но от умора искам да крещя.
Надявам се и аз на чудо.
Да имам смелост да заспя.
Посях в живота толкоз тайни.
Какво ли ще изникне след това?
Или принцесата незнайна
ще ме обикне в самота.
Говоря тихо.
Но съкровена, имам си мечта.
Да си остана нещо много тленно.
А, даже съвестта ми спря!
© Симеон Пенчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
