Съвест
Ще мога ли да оцелея
във тази тягостна борба?
Или сърцето ми ще тлее,
като самотен въглен във жарта.
Съзнанието ми е още будно,
но от умора искам да крещя.
Надявам се и аз на чудо.
Да имам смелост да заспя.
Посях в живота толкоз тайни.
Какво ли ще изникне след това?
Или принцесата незнайна
ще ме обикне в самота.
Говоря тихо.
Но съкровена, имам си мечта.
Да си остана нещо много тленно.
А, даже съвестта ми спря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Пенчев Все права защищены
