21 мая 2010 г., 12:27

Съвест

871 0 7

Ще мога ли да оцелея

във тази тягостна борба?

Или  сърцето ми ще тлее,

като самотен въглен във жарта.

 

Съзнанието ми е още будно,

но от умора искам да крещя.

Надявам се и аз на чудо.

Да имам смелост да заспя.

 

Посях в живота толкоз тайни.

Какво ли ще изникне след това?

Или принцесата незнайна

ще ме обикне в самота.

 

Говоря тихо.

Но съкровена,  имам си мечта.

Да си остана нещо много тленно.

А, даже съвестта ми спря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Катя !
    За вниманието и за поздравите !
    Лека вечер !
    Успех ти желая !
  • Посях в живота толкоз тайни.
    Какво ли ще изникне след това?
    Или принцесата незнайна
    ще ме обикне в самота.
    Поздрави...Катя...!
  • Благодаря ти, Кристи!
    Ще се преборим, през какви ли не перипетии се провряхме, та сега ли ще се дадем!
    Успех ти желая!
    Лек ден!
  • Пожелавам оцеляване и победа
    и на лирическия, и на поета!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Благодаря ти, Плами !
    Благодаря отново на Лили и Ивон за вниманието !
    Съвестта е една комплексна величина.Потребността на човешката личност да носи отговорност за своите постъпки.
    Тя е една от крайните точки на алтруизма, който е противоположност на егоизма. Не съм на ясно дали съвестта е възможно временно да се разсеее или да немее. Алтруизма е сравнително ново понятие. Самоотвержената грижа за благото на другите без да се търси отплата ме провокира да се изразя по този начин.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...