29 ago 2024, 9:46

Табло за некролози

  Poesía
488 1 3

ТАБЛО ЗА НЕКРОЛОЗИ

 

Каквото беше, се изниза –

пресъхна благата река

и месецът с разпрана риза

протяга към света ръка.

 

Уж черквицата да погали,

да вдигне кръста потрошен.

Такава тишина едва ли

до днес е имало у мен!

 

Мълчат коминът и стрехите,

ни вратня скърца, нито пруст

Къде са хората, чиито

адреси знаех – наизуст! –

 

и имена, фамилии, прякор,

усмивки, стъпки, ден рожден?

Защо не ми е казал някой,

че празнота ще тлее в мен.

 

И дълго ще се утаяват

горчилка, усет за вина,

че мене ме превзе забрава,

а няма никой у дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...