29.08.2024 г., 9:46 ч.

Табло за некролози 

  Поезия
161 1 3

ТАБЛО ЗА НЕКРОЛОЗИ

 

Каквото беше, се изниза –

пресъхна благата река

и месецът с разпрана риза

протяга към света ръка.

 

Уж черквицата да погали,

да вдигне кръста потрошен.

Такава тишина едва ли

до днес е имало у мен!

 

Мълчат коминът и стрехите,

ни вратня скърца, нито пруст

Къде са хората, чиито

адреси знаех – наизуст! –

 

и имена, фамилии, прякор,

усмивки, стъпки, ден рожден?

Защо не ми е казал някой,

че празнота ще тлее в мен.

 

И дълго ще се утаяват

горчилка, усет за вина,

че мене ме превзе забрава,

а няма никой у дома.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??