Табло за некролози
ТАБЛО ЗА НЕКРОЛОЗИ
Каквото беше, се изниза –
пресъхна благата река
и месецът с разпрана риза
протяга към света ръка.
Уж черквицата да погали,
да вдигне кръста потрошен.
Такава тишина едва ли
до днес е имало у мен!
Мълчат коминът и стрехите,
ни вратня скърца, нито пруст
Къде са хората, чиито
адреси знаех – наизуст! –
и имена, фамилии, прякор,
усмивки, стъпки, ден рожден?
Защо не ми е казал някой,
че празнота ще тлее в мен.
И дълго ще се утаяват
горчилка, усет за вина,
че мене ме превзе забрава,
а няма никой у дома.
© Валентина Йотова All rights reserved.
