29 авг. 2024 г., 09:46

Табло за некролози

491 1 3

ТАБЛО ЗА НЕКРОЛОЗИ

 

Каквото беше, се изниза –

пресъхна благата река

и месецът с разпрана риза

протяга към света ръка.

 

Уж черквицата да погали,

да вдигне кръста потрошен.

Такава тишина едва ли

до днес е имало у мен!

 

Мълчат коминът и стрехите,

ни вратня скърца, нито пруст

Къде са хората, чиито

адреси знаех – наизуст! –

 

и имена, фамилии, прякор,

усмивки, стъпки, ден рожден?

Защо не ми е казал някой,

че празнота ще тлее в мен.

 

И дълго ще се утаяват

горчилка, усет за вина,

че мене ме превзе забрава,

а няма никой у дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...