Така дълбоко... с теб
Крилете ми са крехки и хартиени
и думите по тях са странно тихи.
С преглътнат писък в гърлото заспивам.
А сутрин се събуждам разнолика.
Крилете ми са тънки и прозрачни -
начупват се в студа и празнотата.
Понякога се питам колко знача
за теб... Защо ме искаш непозната?
Крилете ми са светли. И са твои.
И мракът им тежи по върховете.
А мислите текат като порой
в улуците с ръжда от дъждове.
И нощите ми лепнат по ръцете
с познатия си вкус на тишина.
А аз съм с теб, така дълбоко с теб съм
в разровените бездни тъмнина.
Крилете ми са жилави, камшични -
не можеш да ги смачкаш лесно в шепи.
Под твърдата кора на прозаичното,
в ядрото ми, е огнено и меко.
Крилете ми са диви, неподвластни са
на чуждите стихии и богове.
Не съм наивна. Просто нямам страх
да видя необята вътре в мен.
Крилете ми са кални. И са твои.
Заченах те в сърцето си отдавна.
И съм така дълбоко с теб, така дълбоко...
че може би е трудно да повярваш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
