Крилете ми са крехки и хартиени
и думите по тях са странно тихи.
С преглътнат писък в гърлото заспивам.
А сутрин се събуждам разнолика.
Крилете ми са тънки и прозрачни -
начупват се в студа и празнотата.
Понякога се питам колко знача
за теб... Защо ме искаш непозната?
Крилете ми са светли. И са твои.
И мракът им тежи по върховете.
А мислите текат като порой
в улуците с ръжда от дъждове. ...