21.01.2009 г., 13:10 ч.

Така дълбоко... с теб 

  Поезия » Любовна
1017 1 12

 

Крилете ми са крехки и хартиени

и думите по тях са странно тихи.

С преглътнат писък в гърлото заспивам.

А сутрин се събуждам разнолика.

Крилете ми са тънки и прозрачни -

начупват се в студа и празнотата.

Понякога се питам колко знача

за теб... Защо ме искаш непозната?

Крилете ми са светли. И са твои.

И мракът им тежи по върховете.

А мислите текат като порой

в улуците с ръжда от дъждове.

И нощите ми лепнат по ръцете

с познатия си вкус на тишина.

А аз съм с теб, така дълбоко с теб съм

в разровените бездни тъмнина.

Крилете ми са жилави, камшични -

не можеш да ги смачкаш лесно в шепи.

Под твърдата кора на прозаичното,

в ядрото ми, е огнено и меко.

Крилете ми са диви, неподвластни са

на чуждите стихии и богове.

Не съм наивна. Просто нямам страх

да видя необята вътре в мен.

Крилете ми са кални. И са твои.

Заченах те в сърцето си отдавна.

И съм така дълбоко с теб, така дълбоко...

че може би е трудно да повярваш.

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??