Такава Обич се взима на капки, дозирано!
Такава Обич се взима на капки, дозирано!
(по Анастасия Ларецкая)
Ти се събличаш... Себе си рисуваш...
как сваляш всичко... как оставаш гола...
Ръцете ти със нежност ме целуват,
а тялото ти свири звездно соло...
Ти - дъщеря си на Небето и Земята!
Ти си Жената и капризното Дете!
Ти си свободна! Аз не съм ти съдията...
и никой във живота ти не бе...
Зорница и Вечерница - ти каките!
Такава си - дете си на Природата!
Дойде във студ... и толкова нечакана...
Душите чуват ли се, щом са сродни?!
Как се рисуваш, щом се събличаш...
Бездумен гледам, сякаш съм невежа...
Показа ми що значи да обичаш
и че Животът до това се свежда...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
