Такава Обич се взима на капки, дозирано!

(по Анастасия Ларецкая)

Ти се събличаш... Себе си рисуваш...
как сваляш всичко... как оставаш гола...
Ръцете ти със нежност ме целуват,
а тялото ти свири звездно соло...

Ти - дъщеря си на Небето и Земята!
Ти си Жената и капризното Дете!
Ти си свободна! Аз не съм ти съдията...
и никой във живота ти не бе...

Зорница и Вечерница - ти каките!
Такава си - дете си на Природата!
Дойде във студ... и толкова нечакана...
Душите чуват ли се, щом са сродни?!

Как се рисуваш, щом се събличаш...
Бездумен гледам, сякаш съм невежа...
Показа ми що значи да обичаш
и че Животът до това се свежда...

milianina (Юлияна)

2011-01-10T12:41:05+02:00

"Душите чуват ли се, щом са сродни?!" ....Мисля,че ДА! Дори безмълвни,в тишината най истинските думи са родени.
Melany71 (Светла)

2011-01-04T10:30:12+02:00

Ефирен стих със зашеметяващ финал!
ljubomira (Любомира)

2011-01-02T13:59:15+02:00

Тялото свири звездно соло...
velikataniki (Николина Милева)

2011-01-02T11:47:45+02:00

хубав