Талантът на поета е перце,
изгубено във въздух от кристали,
а думите му пречат със ръце
на вятъра да бъде равно.
То пази спомена за птица
с криле разперени безкрайно,
описваща спирала от осмици
без сянка, за да бъде тайна.
И Силата ми казва да рискувам;
Променящият себе си е вечен.
С перото да не пиша. - Да рисувам!
Началото и краят са далече...
06.01.2009
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
