10.06.2009 г., 22:14

Талантът е перце

2.3K 2 23

 

Талантът на поета е перце,

изгубено във въздух от кристали,

а думите му пречат със ръце

на вятъра да бъде равно.

 

То пази спомена за птица

с криле разперени безкрайно,

описваща спирала от осмици

без сянка, за да бъде тайна.

 

 

И Силата ми казва да рискувам;

Променящият себе си е вечен.

С перото да не пиша. - Да рисувам!

Началото и краят са далече...

 

                                    06.01.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...