Талантът на поета е перце,
изгубено във въздух от кристали,
а думите му пречат със ръце
на вятъра да бъде равно.
То пази спомена за птица
с криле разперени безкрайно,
описваща спирала от осмици
без сянка, за да бъде тайна.
И Силата ми казва да рискувам;
Променящият себе си е вечен.
С перото да не пиша. - Да рисувам!
Началото и краят са далече...
06.01.2009
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
