Талантът на поета е перце,
изгубено във въздух от кристали,
а думите му пречат със ръце
на вятъра да бъде равно.
То пази спомена за птица
с криле разперени безкрайно,
описваща спирала от осмици
без сянка, за да бъде тайна.
И Силата ми казва да рискувам;
Променящият себе си е вечен.
С перото да не пиша. - Да рисувам!
Началото и краят са далече...
06.01.2009
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
