plami-6 (Плами) plami-6 (Плами)
14 721
22 jun 2011, 23:36  

Тази нива само ми остана

810 0 12

Тази нива само ми остана

 

Тази нива само ми остана –

залиняла, настървена злобно...

Сея ничком в дните си прокобни.

Нощем дланите кълве ми врана.

 

Изнурени, златните ѝ жили

веят скреж в утробата безплодна.

С вълчи вопъл бездната обхождат

черно биле, троскот и бодили.

 

Лъч, щуреещ в тази преизподня,

с дързък плам прокобата стопява.

Днес отсявам житото от плява,

във сърцето с името Господне.

 

Вечност ще зачена невъзможна

и ще си отида – злак нищожен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0