plami-6 (Плами)
692 4679
22 jun 2011, 23:36  

Тази нива само ми остана 

  Poesía » Filosófica
646 0 12

Тази нива само ми остана

 

Тази нива само ми остана –

залиняла, настървена злобно...

Сея ничком в дните си прокобни.

Нощем дланите кълве ми врана.

 

Изнурени, златните ѝ жили

веят скреж в утробата безплодна.

С вълчи вопъл бездната обхождат

черно биле, троскот и бодили.

 

Лъч, щуреещ в тази преизподня,

с дързък плам прокобата стопява.

Днес отсявам житото от плява,

във сърцето с името Господне.

 

Вечност ще зачена невъзможна

и ще си отида – злак нищожен.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??