plami-6 (Плами)
693 4679
Jun 22, 2011, 11:36 PM  

Тази нива само ми остана 

  Poetry » Phylosophy
678 0 12

Тази нива само ми остана

 

Тази нива само ми остана –

залиняла, настървена злобно...

Сея ничком в дните си прокобни.

Нощем дланите кълве ми врана.

 

Изнурени, златните ѝ жили

веят скреж в утробата безплодна.

С вълчи вопъл бездната обхождат

черно биле, троскот и бодили.

 

Лъч, щуреещ в тази преизподня,

с дързък плам прокобата стопява.

Днес отсявам житото от плява,

във сърцето с името Господне.

 

Вечност ще зачена невъзможна

и ще си отида – злак нищожен.

 

© Плами All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??