Тази нива само ми остана
Тази нива само ми остана
Тази нива само ми остана –
залиняла, настървена злобно...
Сея ничком в дните си прокобни.
Нощем дланите кълве ми врана.
Изнурени, златните ѝ жили
веят скреж в утробата безплодна.
С вълчи вопъл бездната обхождат
черно биле, троскот и бодили.
Лъч, щуреещ в тази преизподня,
с дързък плам прокобата стопява.
Днес отсявам житото от плява,
във сърцето с името Господне.
Вечност ще зачена невъзможна
и ще си отида – злак нищожен.
© Плами All rights reserved.
