plami-6 (Плами)
692 4679
22.06.2011 г., 23:36 ч.  

Тази нива само ми остана 

  Поезия » Философска
648 0 12

Тази нива само ми остана

 

Тази нива само ми остана –

залиняла, настървена злобно...

Сея ничком в дните си прокобни.

Нощем дланите кълве ми врана.

 

Изнурени, златните ѝ жили

веят скреж в утробата безплодна.

С вълчи вопъл бездната обхождат

черно биле, троскот и бодили.

 

Лъч, щуреещ в тази преизподня,

с дързък плам прокобата стопява.

Днес отсявам житото от плява,

във сърцето с името Господне.

 

Вечност ще зачена невъзможна

и ще си отида – злак нищожен.

 

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??