ТЕРМИНАЛ ЕДНО
Пием си хапчето.
Тази аритмия...
Само младежи ли днес ще летят?
Слънцето плаче, но
мъката скрита е.
Майките трябва крила да дадат.
Спират такситата.
Бързат децата ни.
В тежките куфари пърхат мечти.
Милваме, питаме...
Стене земята ни
в майчина болка забила пети.
Илюминатори
снимат тъгата ни.
Търсим да зърнем лицата им пак.
Бял алигатор
разкъсва сърцата ни.
Ще ги дочака ли родният праг?
12.09.2013
София
Успешен да е пътят в небето на мечтите ти, сине!
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados