Терминал едно
ТЕРМИНАЛ ЕДНО
Пием си хапчето.
Тази аритмия...
Само младежи ли днес ще летят?
Слънцето плаче, но
мъката скрита е.
Майките трябва крила да дадат.
Спират такситата.
Бързат децата ни.
В тежките куфари пърхат мечти.
Милваме, питаме...
Стене земята ни
в майчина болка забила пети.
Илюминатори
снимат тъгата ни.
Търсим да зърнем лицата им пак.
Бял алигатор
разкъсва сърцата ни.
Ще ги дочака ли родният праг?
12.09.2013
София
Успешен да е пътят в небето на мечтите ти, сине!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
