pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961

Sep 20, 2013, 9:49 PM

Терминал едно

Poetry » Civic

1.5K 1 34

ТЕРМИНАЛ ЕДНО

Пием си хапчето.

Тази аритмия...

Само младежи ли днес ще летят?

Слънцето плаче, но

мъката скрита е.

Майките трябва крила да дадат.

Спират такситата.

Бързат децата ни.

В тежките куфари пърхат мечти.

Милваме, питаме...

Стене земята ни

в майчина болка забила пети.

Илюминатори

снимат тъгата ни.

Търсим да зърнем лицата им пак.

Бял алигатор

разкъсва сърцата ни.

Ще ги дочака ли родният праг?

12.09.2013

София

Успешен да е пътят в небето на мечтите ти, сине!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря за топлината в искрените ти думи, Цветенце! Прегръщам те с много обич! ❤️ 🌹 ❤️

2019-11-13T18:13:52+02:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Честита награда и от мен! Прекрасно стихотворение, изпълнено с много обич и майчина мъка, докосващо и вълнуващо със силната си емоция и искреност! Поздравления 🌹❤️

2019-11-13T18:02:37+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря ти, Хари! Ще се радвам, ако пак " кръстосаме шпаги" на полето на някой конкурс! Бъди жив и здрав, вдъхновен и творящ!

2019-11-13T08:37:14+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Честито отличие, Мария! Втора награда за емигрантска тематика на стихотворението " Терминал едно"- Чикаго.

2019-11-13T06:31:30+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Ели, аз посрещнах сина си за Коледа и бях много щастлива, но дните с него минаха бързо и той... пак отлетя...
Дано намерят щастието си децата ни, дори и далече от нас!

2014-01-10T17:05:23+02:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0