ТЕРМИНАЛ ЕДНО
Пием си хапчето.
Тази аритмия...
Само младежи ли днес ще летят?
Слънцето плаче, но
мъката скрита е.
Майките трябва крила да дадат.
Спират такситата.
Бързат децата ни.
В тежките куфари пърхат мечти.
Милваме, питаме...
Стене земята ни ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up