Терминал едно
ТЕРМИНАЛ ЕДНО
Пием си хапчето.
Тази аритмия...
Само младежи ли днес ще летят?
Слънцето плаче, но
мъката скрита е.
Майките трябва крила да дадат.
Спират такситата.
Бързат децата ни.
В тежките куфари пърхат мечти.
Милваме, питаме...
Стене земята ни
в майчина болка забила пети.
Илюминатори
снимат тъгата ни.
Търсим да зърнем лицата им пак.
Бял алигатор
разкъсва сърцата ни.
Ще ги дочака ли родният праг?
12.09.2013
София
Успешен да е пътят в небето на мечтите ти, сине!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
