sandra_19_84 (Александра Георгиева) sandra_19_84 (Александра Георгиева)
3 101
31 jul 2013, 21:10

Ти, Господи, кажи

1.2K 0 6

Усмивка ли е,  Господи, това?
Погледне ли ме, сякаш ме изгаря.
Разбива всичките мои стени
и после в миг изгражда нови...

 

Прегръдка ли е неговото това?
Докосва ме, тъй сякаш съм кристална...
Живот ми дава с устни, разбери,
а после ме убива, тъй, от скука...

 

Любов ли бе, не знам, кажи ми Ти!
Да наранява, после да ме иска...
И толкоз ли наивна бях, кажи,
сърцето ми към него да се връща...

 

Недей да ми натякваш грехове,
ти пръв извърши грях, че ми го прати.
Ти даде му на всичко мое власт,
сега ме научи и на забрава...

 

31. VІІ. 2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Завладяваща искреност и добър финал! С Жанет!
  • oksimoron (Христов)
    oksimoron (Христов)
    *
  • djudjii (Жанет Велкова)
    djudjii (Жанет Велкова)
    Оки, усмих
  • sandra_19_84 (Александра Георгиева)
    sandra_19_84 (Александра Георгиева)
    Ритъма - възможно е... Има слабости.. Римите ... Аз никога не пиша в рими... В 10 стиха, 2 рими да има, пак е много при мен.Опи4твам се да спазвам някакъв ритъм, с времето сигурно ще стане по - добре... За добро или лошо, не мисля като пиша. Как да го обясня, все едно то е написано предварително и някой просто ми го диктува... Излиза на един дъх... Взема ли да го мисля, отиде работата.
    Всъщност, никога няма да кажа, че пиша кой знае колко добре. От стотина стихотворения, които имам, едва ли и за десетина от тях, ще кажа че са "идеални". Самокритична съм...
    Това дълго словоизлияние беше всъщност с идеята, че приемам критиката...И всъщност ме радва, защото дава и страничен поглед.Затова и публикувам стиховете тук, за да получа различни мнения. Иначе ако ги показвам само на най - близките ми приятели, те много ясно ще ми казват, че са идеални...

    Валентин, има такива погледи които парят, изгарят...До такава степен, че и Господ е безсилен да охлажда положението. Ама хората, на които принадлежи този поглед правят нещо, с което изведнъж положението става ледено... И колкото и да си обичал, вече си пречупен...
    Добре, че случката е в много минало време...
  • djudjii (Жанет Велкова)
    djudjii (Жанет Велкова)
    Хубава идея, на която и' трябва още, за да стане и хубав стих.
    Римите, ритъма... дай му втори шанс на това произведение

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0