31.07.2013 г., 21:10

Ти, Господи, кажи

1.2K 0 6

Усмивка ли е,  Господи, това?
Погледне ли ме, сякаш ме изгаря.
Разбива всичките мои стени
и после в миг изгражда нови...

 

Прегръдка ли е неговото това?
Докосва ме, тъй сякаш съм кристална...
Живот ми дава с устни, разбери,
а после ме убива, тъй, от скука...

 

Любов ли бе, не знам, кажи ми Ти!
Да наранява, после да ме иска...
И толкоз ли наивна бях, кажи,
сърцето ми към него да се връща...

 

Недей да ми натякваш грехове,
ти пръв извърши грях, че ми го прати.
Ти даде му на всичко мое власт,
сега ме научи и на забрава...

 

31. VІІ. 2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Завладяваща искреност и добър финал! С Жанет!
  • *
  • Оки, усмих
  • Ритъма - възможно е... Има слабости.. Римите ... Аз никога не пиша в рими... В 10 стиха, 2 рими да има, пак е много при мен.Опи4твам се да спазвам някакъв ритъм, с времето сигурно ще стане по - добре... За добро или лошо, не мисля като пиша. Как да го обясня, все едно то е написано предварително и някой просто ми го диктува... Излиза на един дъх... Взема ли да го мисля, отиде работата.
    Всъщност, никога няма да кажа, че пиша кой знае колко добре. От стотина стихотворения, които имам, едва ли и за десетина от тях, ще кажа че са "идеални". Самокритична съм...
    Това дълго словоизлияние беше всъщност с идеята, че приемам критиката...И всъщност ме радва, защото дава и страничен поглед.Затова и публикувам стиховете тук, за да получа различни мнения. Иначе ако ги показвам само на най - близките ми приятели, те много ясно ще ми казват, че са идеални...

    Валентин, има такива погледи които парят, изгарят...До такава степен, че и Господ е безсилен да охлажда положението. Ама хората, на които принадлежи този поглед правят нещо, с което изведнъж положението става ледено... И колкото и да си обичал, вече си пречупен...
    Добре, че случката е в много минало време...
  • Хубава идея, на която и' трябва още, за да стане и хубав стих.
    Римите, ритъма... дай му втори шанс на това произведение

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...