31 июл. 2013 г., 21:10

Ти, Господи, кажи

1.2K 0 6

Усмивка ли е,  Господи, това?
Погледне ли ме, сякаш ме изгаря.
Разбива всичките мои стени
и после в миг изгражда нови...

 

Прегръдка ли е неговото това?
Докосва ме, тъй сякаш съм кристална...
Живот ми дава с устни, разбери,
а после ме убива, тъй, от скука...

 

Любов ли бе, не знам, кажи ми Ти!
Да наранява, после да ме иска...
И толкоз ли наивна бях, кажи,
сърцето ми към него да се връща...

 

Недей да ми натякваш грехове,
ти пръв извърши грях, че ми го прати.
Ти даде му на всичко мое власт,
сега ме научи и на забрава...

 

31. VІІ. 2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Завладяваща искреност и добър финал! С Жанет!
  • *
  • Оки, усмих
  • Ритъма - възможно е... Има слабости.. Римите ... Аз никога не пиша в рими... В 10 стиха, 2 рими да има, пак е много при мен.Опи4твам се да спазвам някакъв ритъм, с времето сигурно ще стане по - добре... За добро или лошо, не мисля като пиша. Как да го обясня, все едно то е написано предварително и някой просто ми го диктува... Излиза на един дъх... Взема ли да го мисля, отиде работата.
    Всъщност, никога няма да кажа, че пиша кой знае колко добре. От стотина стихотворения, които имам, едва ли и за десетина от тях, ще кажа че са "идеални". Самокритична съм...
    Това дълго словоизлияние беше всъщност с идеята, че приемам критиката...И всъщност ме радва, защото дава и страничен поглед.Затова и публикувам стиховете тук, за да получа различни мнения. Иначе ако ги показвам само на най - близките ми приятели, те много ясно ще ми казват, че са идеални...

    Валентин, има такива погледи които парят, изгарят...До такава степен, че и Господ е безсилен да охлажда положението. Ама хората, на които принадлежи този поглед правят нещо, с което изведнъж положението става ледено... И колкото и да си обичал, вече си пречупен...
    Добре, че случката е в много минало време...
  • Хубава идея, на която и' трябва още, за да стане и хубав стих.
    Римите, ритъма... дай му втори шанс на това произведение

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...