Усмивка ли е, Господи, това?
Погледне ли ме, сякаш ме изгаря.
Разбива всичките мои стени
и после в миг изгражда нови...
Прегръдка ли е неговото това?
Докосва ме, тъй сякаш съм кристална...
Живот ми дава с устни, разбери,
а после ме убива, тъй, от скука...
Любов ли бе, не знам, кажи ми Ти!
Да наранява, после да ме иска...
И толкоз ли наивна бях, кажи,
сърцето ми към него да се връща... ...