1 jun 2024, 19:35

Ти и кармата

  Poesía » Otra
827 0 1

Безмилостната карма ще те пита:

"Защо със самочувствие на крал

и с добродетел, в шепичката свита,

тъй празно, безполезно си живял?

 

Програма в тебе трябва да заложа -

как изпитание да понесеш.

Защо така направено е, Боже -

приживе още някой да е леш?

 

В живота следващ най ще ти отива

за друг да правиш стела от гранит,

на теб - низвергнат - все да ти е криво,

да тънеш в сив, еднообразен бит."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

20 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро!
    Успех!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...