1 jun 2024, 19:35

Ти и кармата

  Poesía » Otra
826 0 1

Безмилостната карма ще те пита:

"Защо със самочувствие на крал

и с добродетел, в шепичката свита,

тъй празно, безполезно си живял?

 

Програма в тебе трябва да заложа -

как изпитание да понесеш.

Защо така направено е, Боже -

приживе още някой да е леш?

 

В живота следващ най ще ти отива

за друг да правиш стела от гранит,

на теб - низвергнат - все да ти е криво,

да тънеш в сив, еднообразен бит."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

20 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро!
    Успех!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...