Безмилостната карма ще те пита:
"Защо със самочувствие на крал
и с добродетел, в шепичката свита,
тъй празно, безполезно си живял?
Програма в тебе трябва да заложа -
как изпитание да понесеш.
Защо така направено е, Боже -
приживе още някой да е леш?
В живота следващ най ще ти отива
за друг да правиш стела от гранит,
на теб - низвергнат - все да ти е криво,
да тънеш в сив, еднообразен бит."
© Владимир Костов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
