29 jun 2007, 19:33

Ти къпан ли си във сълзи

  Poesía
937 0 12



                        

 

                        Ти къпан ли си

                        във сълзи

                        от нежност

                        в очите

                        на жена...

                        влюбено

                        утихнала в мига

                        щастлив,

                        когато ти

                        си и се случил...

                        онзи

                        най-щастлив

                        и къс...

                        миг

                        на тихо

                        съвършенство...

                        просто

                        помълчи,

                        магия е...

                        вълшебство,

                        с пръсти от душа

                        я погали...

                        сложи и цвете

                        във косите,

                        виж

                        наоколо

                        метличина

                        е нацъфтяла,

                        по пътека

                        от лунички

                        слънце

                        пак

                        изгрява...

                        мънистени

                        сълзи... роса

                        любовта

                        за нея

                        и за теб

                        е разпиляла,

                        а утрото

                        с лъчи

                        от нежна жар

                        пристъпва...

                        ти...

                        къпан ли си

                        във сълзите

                        на жена...

                        знам...

                        сега ти е... за пръв път...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...