Ти къпан ли си
във сълзи
от нежност
в очите
на жена...
влюбено
утихнала в мига
щастлив,
когато ти
си и се случил...
онзи
най-щастлив
и къс...
миг
на тихо
съвършенство...
просто
помълчи,
магия е...
вълшебство,
с пръсти от душа
я погали...
сложи и цвете
във косите,
виж
наоколо
метличина
е нацъфтяла,
по пътека
от лунички
слънце
пак
изгрява...
мънистени
сълзи... роса
любовта
за нея
и за теб
е разпиляла,
а утрото
с лъчи
от нежна жар
пристъпва...
ти...
къпан ли си
във сълзите
на жена...
знам...
сега ти е... за пръв път...
© Магдалена Костадинова Все права защищены