Усмивка си спотаена по моята кожа,
тъга укротена пристегнала гърлото
и розовото става по-розово,
до червено омайно разпръснато...
Усмивка си по мен, по парабола нежна
мечта вцепенена, която се смее
и синьото кара да стане по-синьо,
до абсурдни, отлетели наслоения...
Усмивка и смисъл си в любовта ни,
мечта онемяла до вечен спектакъл,
жадувано узнала същността си
до преситено, до щастливец прегракнал...