Ти си... до... щастливец
Усмивка си спотаена по моята кожа,
тъга укротена пристегнала гърлото
и розовото става по-розово,
до червено омайно разпръснато...
Усмивка си по мен, по парабола нежна
мечта вцепенена, която се смее
и синьото кара да стане по-синьо,
до абсурдни, отлетели наслоения...
Усмивка и смисъл си в любовта ни,
мечта онемяла до вечен спектакъл,
жадувано узнала същността си
до преситено, до щастливец прегракнал...
тъга укротена пристегнала гърлото
и розовото става по-розово,
до червено омайно разпръснато...
Усмивка си по мен, по парабола нежна
мечта вцепенена, която се смее
и синьото кара да стане по-синьо,
до абсурдни, отлетели наслоения...
Усмивка и смисъл си в любовта ни,
мечта онемяла до вечен спектакъл,
жадувано узнала същността си
до преситено, до щастливец прегракнал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
