Усмивка си спотаена по моята кожа,
тъга укротена пристегнала гърлото
и розовото става по-розово,
до червено омайно разпръснато...
Усмивка си по мен, по парабола нежна
мечта вцепенена, която се смее
и синьото кара да стане по-синьо,
до абсурдни, отлетели наслоения...
Усмивка и смисъл си в любовта ни,
мечта онемяла до вечен спектакъл,
жадувано узнала същността си
до преситено, до щастливец прегракнал...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up