4 oct 2017, 16:13

Ти вярваш ли ?

622 7 10

 

Ти можеш ли да си любов,

а да живееш в пъкъла на Ада,

да си огряна от мечти,

но сърцето ти да спира от мълчание,

да си искрица топлина,

а мисълта във теб да плаче,

да си вълшебна светлина,

а мракът да поглъща радостта ти?

Ти знаеш ли какво е самота,

безпътна, онемяла от терзания,

оставила безброй смразяващи бразди,

но в бурите отново оцеляла?

Ти знаеш ли, как моли се в нощта

една душа обичаща зората,

как с изгрева възкръсва смелостта

да бъде пак жадувано мечтана,

да бъде част от нежното небе,

да вплита във косите си дъгата,

да бъде приливна вълна

в сърцето си, жадуващо за щастие!

Ти вярваш ли във приказка една,

че с доброта заражда се промяна...?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иване! Единствените думи, които мога да промълвя са: "Благодаря ти, от сърце!" Радвам се, че си сред приятелите ми.
  • Прочетох няколко твои стихове! Имаш богат душевен свят, който пресъздаваш в творбите си! Чувствата ти бликат направо от сърцето, неподправени и силно въздействащи на читателя. За да пресъздаде един поет силни вълнуващи творби е нужно да да има силата и смелостта да допусне читателя до своя вътрешен свят, който е уникален за всеки човек. Защото само когато човек описва своя свят, може да сътвори силни запомнящи се стихове. И ти успяваш. Благодаря на случая, че ми даде възможност да се докосна до твоята лирика. Поздравления!
  • Благодаря ти, Гавраил! Думите наистина бликаха от сърцето ми. Прекрасен есенен ден.
  • В такава приказка си заслужава да се вярва.
    Хубав стих.Дошъл е от сърцето.
    Поздрав!
  • Руми, благодаря за милите думи! Да е усмихнат и щастлив денят ти.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...