4.10.2017 г., 16:13

Ти вярваш ли ?

621 7 10

 

Ти можеш ли да си любов,

а да живееш в пъкъла на Ада,

да си огряна от мечти,

но сърцето ти да спира от мълчание,

да си искрица топлина,

а мисълта във теб да плаче,

да си вълшебна светлина,

а мракът да поглъща радостта ти?

Ти знаеш ли какво е самота,

безпътна, онемяла от терзания,

оставила безброй смразяващи бразди,

но в бурите отново оцеляла?

Ти знаеш ли, как моли се в нощта

една душа обичаща зората,

как с изгрева възкръсва смелостта

да бъде пак жадувано мечтана,

да бъде част от нежното небе,

да вплита във косите си дъгата,

да бъде приливна вълна

в сърцето си, жадуващо за щастие!

Ти вярваш ли във приказка една,

че с доброта заражда се промяна...?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иване! Единствените думи, които мога да промълвя са: "Благодаря ти, от сърце!" Радвам се, че си сред приятелите ми.
  • Прочетох няколко твои стихове! Имаш богат душевен свят, който пресъздаваш в творбите си! Чувствата ти бликат направо от сърцето, неподправени и силно въздействащи на читателя. За да пресъздаде един поет силни вълнуващи творби е нужно да да има силата и смелостта да допусне читателя до своя вътрешен свят, който е уникален за всеки човек. Защото само когато човек описва своя свят, може да сътвори силни запомнящи се стихове. И ти успяваш. Благодаря на случая, че ми даде възможност да се докосна до твоята лирика. Поздравления!
  • Благодаря ти, Гавраил! Думите наистина бликаха от сърцето ми. Прекрасен есенен ден.
  • В такава приказка си заслужава да се вярва.
    Хубав стих.Дошъл е от сърцето.
    Поздрав!
  • Руми, благодаря за милите думи! Да е усмихнат и щастлив денят ти.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...