Ти можеш ли да си любов,
а да живееш в пъкъла на Ада,
да си огряна от мечти,
но сърцето ти да спира от мълчание,
да си искрица топлина,
а мисълта във теб да плаче,
да си вълшебна светлина,
а мракът да поглъща радостта ти?
Ти знаеш ли какво е самота,
безпътна, онемяла от терзания,
оставила безброй смразяващи бразди,
но в бурите отново оцеляла? ...