Ти вярваш ли ?
Ти можеш ли да си любов,
а да живееш в пъкъла на Ада,
да си огряна от мечти,
но сърцето ти да спира от мълчание,
да си искрица топлина,
а мисълта във теб да плаче,
да си вълшебна светлина,
а мракът да поглъща радостта ти?
Ти знаеш ли какво е самота,
безпътна, онемяла от терзания,
оставила безброй смразяващи бразди,
но в бурите отново оцеляла?
Ти знаеш ли, как моли се в нощта
една душа обичаща зората,
как с изгрева възкръсва смелостта
да бъде пак жадувано мечтана,
да бъде част от нежното небе,
да вплита във косите си дъгата,
да бъде приливна вълна
в сърцето си, жадуващо за щастие!
Ти вярваш ли във приказка една,
че с доброта заражда се промяна...?
© Дочка Г All rights reserved.
