28 nov 2023, 22:57

Тишина

  Poesía
429 3 5

Тишина... най-тъмната материя.

Навява страх, студ, самота...

тъмнина, борба за оцеляване.

Като камбана в мрака тя звъни.

 

Огън, пламък, тишина...

мирис на загнило, защо?

Никой камбаната не чува!?

а тя скрап ли е или, Айфеловата кула.

 

Страдат ли, надеждата ли губят!?

Или тишината им шепти...

Загубеняците това сме ние.

Хора с притихнали души.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви ,Приятели че прочетохте,споделихте,коментирахте и поставили в любими,стиха ми!Живеем в време толкова погубващо човешкото а мълчим,Защо?Радвам се че ви има!!!Благодаря ви!!!
  • Така е, Ачо!
  • Направо сме с приспани души, Ачо и продължават да ни успиват постоянно... Но ние сме си деянлии! До кога, не знам?
  • Отново и при това напълно справедливо повдигаш темата за "мълчанието на агнетата", Ачо. Впечатлен съм! Но си мисля, че поради общото застаряване на нацията не можем вече да говорим за агнета, а само за овце, очакващи безропотно неизбежното си заколение. Пример: обявиха, че ще вдигат възрастта и стажа за пенсия. Пълно мълчание от страна на масите /дори и на столовете/. А във Франция за същото нещо щяха да строшат кокалите на джуджето /и геронтофилчето/ Макрон. Оди бери джанки, български народе! И си трай, както само ти можеш, че дано да влезеш по този параграф в ГИНЕС!
  • "Хора с притихнали души", колко точно си ги казал, Ангел! Хареса ми!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...