28.11.2023 г., 22:57

Тишина

431 3 5

Тишина... най-тъмната материя.

Навява страх, студ, самота...

тъмнина, борба за оцеляване.

Като камбана в мрака тя звъни.

 

Огън, пламък, тишина...

мирис на загнило, защо?

Никой камбаната не чува!?

а тя скрап ли е или, Айфеловата кула.

 

Страдат ли, надеждата ли губят!?

Или тишината им шепти...

Загубеняците това сме ние.

Хора с притихнали души.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви ,Приятели че прочетохте,споделихте,коментирахте и поставили в любими,стиха ми!Живеем в време толкова погубващо човешкото а мълчим,Защо?Радвам се че ви има!!!Благодаря ви!!!
  • Така е, Ачо!
  • Направо сме с приспани души, Ачо и продължават да ни успиват постоянно... Но ние сме си деянлии! До кога, не знам?
  • Отново и при това напълно справедливо повдигаш темата за "мълчанието на агнетата", Ачо. Впечатлен съм! Но си мисля, че поради общото застаряване на нацията не можем вече да говорим за агнета, а само за овце, очакващи безропотно неизбежното си заколение. Пример: обявиха, че ще вдигат възрастта и стажа за пенсия. Пълно мълчание от страна на масите /дори и на столовете/. А във Франция за същото нещо щяха да строшат кокалите на джуджето /и геронтофилчето/ Макрон. Оди бери джанки, български народе! И си трай, както само ти можеш, че дано да влезеш по този параграф в ГИНЕС!
  • "Хора с притихнали души", колко точно си ги казал, Ангел! Хареса ми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...