28 нояб. 2023 г., 22:57

Тишина

432 3 5

Тишина... най-тъмната материя.

Навява страх, студ, самота...

тъмнина, борба за оцеляване.

Като камбана в мрака тя звъни.

 

Огън, пламък, тишина...

мирис на загнило, защо?

Никой камбаната не чува!?

а тя скрап ли е или, Айфеловата кула.

 

Страдат ли, надеждата ли губят!?

Или тишината им шепти...

Загубеняците това сме ние.

Хора с притихнали души.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви ,Приятели че прочетохте,споделихте,коментирахте и поставили в любими,стиха ми!Живеем в време толкова погубващо човешкото а мълчим,Защо?Радвам се че ви има!!!Благодаря ви!!!
  • Така е, Ачо!
  • Направо сме с приспани души, Ачо и продължават да ни успиват постоянно... Но ние сме си деянлии! До кога, не знам?
  • Отново и при това напълно справедливо повдигаш темата за "мълчанието на агнетата", Ачо. Впечатлен съм! Но си мисля, че поради общото застаряване на нацията не можем вече да говорим за агнета, а само за овце, очакващи безропотно неизбежното си заколение. Пример: обявиха, че ще вдигат възрастта и стажа за пенсия. Пълно мълчание от страна на масите /дори и на столовете/. А във Франция за същото нещо щяха да строшат кокалите на джуджето /и геронтофилчето/ Макрон. Оди бери джанки, български народе! И си трай, както само ти можеш, че дано да влезеш по този параграф в ГИНЕС!
  • "Хора с притихнали души", колко точно си ги казал, Ангел! Хареса ми!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...