Тишината не боли
Прегърнах тишината.
Не боли.
Тъгата спи.
Сълзите са пресъхнали.
Душата моя иска да лети.
И ще успее.
Макар крилете някой,
от страх опита се да стъпче.
Дочувам стъпки в тази тишина.
Ръка протягаш ти,
но не за ласки…
Ще я поема,
единствено с мисълта,
че моят свят ще ти покажа.
И неговите ярки краски.
А после ще си тръгна!
Не ще остана тука и за миг!
А ти решавай –
твой си е животът.
Аз тръгнах… Ти ако искаш
остани си мъченик,
намерил в самосъжалението
своята голгота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
