16.09.2017 г., 22:44 ч.

Тишината не боли 

  Поезия » Философска
527 1 5

Прегърнах тишината.
Не боли.
Тъгата спи.
Сълзите са пресъхнали.
Душата  моя иска да лети.
И ще успее.
Макар крилете някой,
от страх опита се да стъпче.
Дочувам стъпки в тази тишина.
Ръка протягаш ти,
но не за ласки…
Ще я поема,
единствено с мисълта,
че моят свят ще ти покажа.
И неговите ярки краски.
А после ще си тръгна!
Не ще остана тука и за миг!
А ти решавай –
твой си е животът.
Аз тръгнах… Ти ако искаш
остани си мъченик,
намерил в самосъжалението
своята голгота.

© Ирен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??