15 may 2020, 12:59

Той е сигурен

  Poesía » Otra
919 7 9

Мракът е дете, до смърт уплашено
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.


Не си отивай!-го помолих плачеща –
-Рулетката след тебе се завърта.
Зверчетата, които съм очаквала...
са повече - за жалост всеки първи.


Заричам се, сладурските осанки
за всяка стъпчица да оправдая,
когато видят бялото ми знаме,
преди да дойде боят или краят.


Така е странна и така е видима
единствената ми за тях гримаса!
Живея в светлината като прилика,
но мракът – той е сигурен каква съм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса! Много!
  • "Живея в светлината като прилика," животът винаги започва със щастлив край...
  • Дете уплашено? Мракът! Райне, прекрасен стих, но не мога да си представя така мракът. Моля, не ми се сърди.
  • Като за мен написано...
  • Георги, Мари, хубави почивни дни ви желая! Благодаря ви, че ме навестявате, въпреки по-рядкото ми присъствие.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...