15.05.2020 г., 12:59

Той е сигурен

913 7 9

Мракът е дете, до смърт уплашено
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.


Не си отивай!-го помолих плачеща –
-Рулетката след тебе се завърта.
Зверчетата, които съм очаквала...
са повече - за жалост всеки първи.


Заричам се, сладурските осанки
за всяка стъпчица да оправдая,
когато видят бялото ми знаме,
преди да дойде боят или краят.


Така е странна и така е видима
единствената ми за тях гримаса!
Живея в светлината като прилика,
но мракът – той е сигурен каква съм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса! Много!
  • "Живея в светлината като прилика," животът винаги започва със щастлив край...
  • Дете уплашено? Мракът! Райне, прекрасен стих, но не мога да си представя така мракът. Моля, не ми се сърди.
  • Като за мен написано...
  • Георги, Мари, хубави почивни дни ви желая! Благодаря ви, че ме навестявате, въпреки по-рядкото ми присъствие.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...