15 мая 2020 г., 12:59
Той е сигурен
Мракът е дете, до смърт уплашено
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща –
-Рулетката след тебе се завърта.
Зверчетата, които съм очаквала...
са повече - за жалост всеки първи.
Заричам се, сладурските осанки
за всяка стъпчица да оправдая,
когато видят бялото ми знаме,
преди да дойде боят или краят.
Така е странна и така е видима
единствената ми за тях гримаса!
Живея в светлината като прилика,
но мракът – той е сигурен каква съм.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много ми хареса! Много!
-
"Живея в светлината като прилика," животът винаги започва със щастлив край...
-
Дете уплашено? Мракът! Райне, прекрасен стих, но не мога да си представя така мракът. Моля, не ми се сърди.
-
Като за мен написано...
-
Георги, Мари, хубави почивни дни ви желая! Благодаря ви, че ме навестявате, въпреки по-рядкото ми присъствие.
-
Каква поанта само! Прелестно е стихотворението ти, Рени! ❤️🍀
-
Какъв стремеж към мрака...
Почти по Ницше- когато се взираш в мрака, и той се взира в теб.
Хареса ми. -
Хубав ден, Дени
Благодаря ти -
Страхотно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
