15 мая 2020 г., 12:59

Той е сигурен

920 7 9

Мракът е дете, до смърт уплашено
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.


Не си отивай!-го помолих плачеща –
-Рулетката след тебе се завърта.
Зверчетата, които съм очаквала...
са повече - за жалост всеки първи.


Заричам се, сладурските осанки
за всяка стъпчица да оправдая,
когато видят бялото ми знаме,
преди да дойде боят или краят.


Така е странна и така е видима
единствената ми за тях гримаса!
Живея в светлината като прилика,
но мракът – той е сигурен каква съм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса! Много!
  • "Живея в светлината като прилика," животът винаги започва със щастлив край...
  • Дете уплашено? Мракът! Райне, прекрасен стих, но не мога да си представя така мракът. Моля, не ми се сърди.
  • Като за мен написано...
  • Георги, Мари, хубави почивни дни ви желая! Благодаря ви, че ме навестявате, въпреки по-рядкото ми присъствие.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...