Той е сигурен
Мракът е дете, до смърт уплашено
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща –
-Рулетката след тебе се завърта.
Зверчетата, които съм очаквала...
са повече - за жалост всеки първи.
Заричам се, сладурските осанки
за всяка стъпчица да оправдая,
когато видят бялото ми знаме,
преди да дойде боят или краят.
Така е странна и така е видима
единствената ми за тях гримаса!
Живея в светлината като прилика,
но мракът – той е сигурен каква съм.
