Той летеше...

25 may 2008, 1:49

Poesía

675 0 3

Той летеше над сухите слънчогледи,
есенен,
сам,
последният щъркел на лятото.
Линия между небе и земя,
суха лятна умора между сиви пера,
тъжна малка прашинка живот.
Ненавременен - свещ през деня.
Непонятен.
Пред очите ми - мах от крило,
а в душата ми - болка...
Знам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Той летеше...

Искате да прочетете повече?

Propuestas