Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
2 mar 2010, 14:13

Той не беше поет и художник 

  Poesía » De amor
695 0 11

Той не беше поет, за да опише със думи
своя пулс необуздан във трепетен зов.
И художник не беше, по платно да рисува.
От пустиня по-жаден бе за мойта любов.
И да пее не можеше, затова все мълчеше.
Аз говорех, рисувах, и така  го обичах,
че звездите ми пееха, щом ме целунеше,
и най-нежни букети от страст си набрах.
И ги сплитах в куплети от  думи лирични
в нежни строфички, като за спомен редях,
тъй се раждаха моите стихове-истини,
с любовта във която като в сън заживях.
Предостатъчно всичко ми беше, че имаше
обич, с която целуваше нежно дланта ми.
Чувствах в себе си как кръвта му прекипваше,
щом ме искаше, и отдавах му цялата себе си.
Той навярно в строежите свои бетонни
е зазидал душата, сърцето и мойта любов.
Аз все още живея във замъци пясъчни
и го чакам да се върне във моя живот...

 

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??