24 sept 2017, 21:37

Това, което обичам

  Poesía » Otra
873 2 6

Кое ме радва днес, ще си призная честно,

което ме разтапя щом го срещна.

Това, което стопля ми сърцето

е юлски изгрев близо до морето

или когато сутрин рано стана,

среща с гората – сънена и умълчана,

сладкия сок във устата от динята,

гъба в тревата, цветята в градината,

ясно небе, аромат на липа,

бистра водица от стара чешма,

ярка звездица на ясно небе,

бебешко гукане, смях на дете,

стихове в папка  за душата любими,

песни оставащи вечни,  незабравими,

силна прегръдка е също любима

(даже понякога спешно – необходима),

сродна душа – да ме разбира

(може с нея да пийнем по бира),

птички свили семейно гнездо,

безкористно, чисто човешко добро,

нива със макове, чай през почивката,

и да срещам по-често  хора с усмивки,

вечер след работа – отпускаща вана,

жестове мили – лекуващи рани,

сгушена в теб, като котана

и искам цяла вечност така да остана,

Нови места, изненади сърдечни,

любов между хората истинска, вечна!

Тихият пулс на Вселена за двама ...

Всичко ли казах или нещо остана!?!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

И нека в делата ме води Любовта 🇧🇬

И нека в делата ме води Любовта
12,00 BGN
1.7K 6

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря
  • Напълно естествени неща... Стихът се лее!
  • Чисто - по човешки пълнокръвно и красиво! Поздрав, Ирен!
  • Ееее, всички сезони са хубави, Стойчо
    Есен, гората е също красива,
    нейните багри ме правят щастлива
    Зимата пък, като децата,
    радвам се аз на снега и се спускам с шейната
    Светле, Стойчо, благодаря!
  • Всичко лятно каза, друго пак да дойде!
    Но сега е есен, топлината търси завет...
    Но какви пейзажи!Злато за очите!
    Дълго ще ги носи юлската ни памет.
    Браво Ирен! Поздрави за написаното от теб!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....