Това, което обичам
Кое ме радва днес, ще си призная честно,
което ме разтапя щом го срещна.
Това, което стопля ми сърцето
е юлски изгрев близо до морето
или когато сутрин рано стана,
среща с гората – сънена и умълчана,
сладкия сок във устата от динята,
гъба в тревата, цветята в градината,
ясно небе, аромат на липа,
бистра водица от стара чешма,
ярка звездица на ясно небе,
бебешко гукане, смях на дете,
стихове в папка за душата любими,
песни оставащи вечни, незабравими,
силна прегръдка е също любима
(даже понякога спешно – необходима),
сродна душа – да ме разбира
(може с нея да пийнем по бира),
птички свили семейно гнездо,
безкористно, чисто човешко добро,
нива със макове, чай през почивката,
и да срещам по-често хора с усмивки,
вечер след работа – отпускаща вана,
жестове мили – лекуващи рани,
сгушена в теб, като котана
и искам цяла вечност така да остана,
Нови места, изненади сърдечни,
любов между хората истинска, вечна!
Тихият пулс на Вселена за двама ...
Всичко ли казах или нещо остана!?!?
© Ирен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря
-
Напълно естествени неща... Стихът се лее!
-
Чисто - по човешки пълнокръвно и красиво! Поздрав, Ирен!
-
Ееее, всички сезони са хубави, Стойчо
Есен, гората е също красива,
нейните багри ме правят щастлива
Зимата пък, като децата,
радвам се аз на снега и се спускам с шейната
Светле, Стойчо, благодаря! -
Всичко лятно каза, друго пак да дойде!
Но сега е есен, топлината търси завет...
Но какви пейзажи!Злато за очите!
Дълго ще ги носи юлската ни памет.
Браво Ирен! Поздрави за написаното от теб! -
Много мъдро заключение, мила Иренка – всичко това се обезсмисля, ако не е споделено с любим човек! Поздравления!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
