Това, което обичам
Кое ме радва днес, ще си призная честно,
което ме разтапя щом го срещна.
Това, което стопля ми сърцето
е юлски изгрев близо до морето
или когато сутрин рано стана,
среща с гората – сънена и умълчана,
сладкия сок във устата от динята,
гъба в тревата, цветята в градината,
ясно небе, аромат на липа,
бистра водица от стара чешма,
ярка звездица на ясно небе,
бебешко гукане, смях на дете,
стихове в папка за душата любими,
песни оставащи вечни, незабравими,
силна прегръдка е също любима
(даже понякога спешно – необходима),
сродна душа – да ме разбира
(може с нея да пийнем по бира),
птички свили семейно гнездо,
безкористно, чисто човешко добро,
нива със макове, чай през почивката,
и да срещам по-често хора с усмивки,
вечер след работа – отпускаща вана,
жестове мили – лекуващи рани,
сгушена в теб, като котана
и искам цяла вечност така да остана,
Нови места, изненади сърдечни,
любов между хората истинска, вечна!
Тихият пулс на Вселена за двама ...
Всичко ли казах или нещо остана!?!?
© Ирен All rights reserved.
