Това, което обичам
Кое ме радва днес, ще си призная честно,
което ме разтапя щом го срещна.
Това, което стопля ми сърцето
е юлски изгрев близо до морето
или когато сутрин рано стана,
среща с гората – сънена и умълчана,
сладкия сок във устата от динята,
гъба в тревата, цветята в градината,
ясно небе, аромат на липа,
бистра водица от стара чешма,
ярка звездица на ясно небе,
бебешко гукане, смях на дете,
стихове в папка за душата любими,
песни оставащи вечни, незабравими,
силна прегръдка е също любима
(даже понякога спешно – необходима),
сродна душа – да ме разбира
(може с нея да пийнем по бира),
птички свили семейно гнездо,
безкористно, чисто човешко добро,
нива със макове, чай през почивката,
и да срещам по-често хора с усмивки,
вечер след работа – отпускаща вана,
жестове мили – лекуващи рани,
сгушена в теб, като котана
и искам цяла вечност така да остана,
Нови места, изненади сърдечни,
любов между хората истинска, вечна!
Тихият пулс на Вселена за двама ...
Всичко ли казах или нещо остана!?!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирен Все права защищены
